Пропускане към основното съдържание

"За маските и хората"

                                      
Както казах винаги съм обичала литературата. Харесва ми  да пиша и преди го правех доста често, но напоследък се бях поспряла, покрай университета, а и поради други неща, с които се занимавах и не пишех толкова често, колкото ми се иска. Така, де музата е нещо специфично, не ни спохожда всеки път когато си поискаме.
За мен писането е част от мен, начин да изразя себе си, да отразя всичките си чувства върху  лист хартия. Чувствам се добре когато го правя, развихрям фантазията си и давам воля на емоциите си. 
Написах това есе преди години, дори не си спомням кога. Случайно попаднах на него, защото събирам повечето от нещата си. Бях го забравила. Това не е особено оптимистично есе, но явно моментът е бил такъв.
Искам този блог да сепревърне в място където да споделям мислите си. Където ще бъда себе си. Истинската аз. Затова споделям това есе, кото съм написала в момент, в който съм се чувствала по определен начин.
Може и някои от Вас да се припознаят. Кой знае?






   „За маските и хората”

                                                         
Вървях по улицата един ден, покрай училище. Видях една двойка. Загледах се, но тайно, за да не ме забележат, че ги гледам. Изглеждаха щастливи. Нейното лице беше лице на момиче, което е обичано. Неговото лице издаваше същото. Споделеност и любов. Завъртях глава и закрачих напред към училищния двор. Замислих се как те бяха наистина щастливи. Докато хората, които понякога виждах в градското кафе, тъй умело прикриваха това. Прикривах се и аз. Те само изглеждаха щастливи. Тези тук наистина бяха. Помислих си как една връзка може да те промени. Как един човек може да те промени, ако е истинският. Когато ходехме в кафето, там виждах много хора. Някои от тях познавах съвсем добре и те ме познаваха, други не толкова.
Чудно ми е за какво си мислят, за какво тъгуват, за какво мечтаят и какво искат. С оглед на това, че понякога дори не знаех какво искат и за какво си мечтаят приятелите ми. Нищо, че те бяха най-близките ми хора.
На нас ни се случваше най-често все да обичаме онези, които не ни заслужават, ни най-малко. А ние все тях удостояваме с погледите си, все на тях подаряваме усмивките си. А тези, които истински ни обичаха, подминаваме с лека ръка. Не е еднаква любовта. Тя е винаги различна.
За мен далечна и недостижима, като най-безкраен морски бряг, като остров, оазис, който изморен пустинен пътник се мъчи, а не може да достигне.Стоя и гледам хората в кафето. Чудя се колко ли сълзи някога са изплаквали - за онези, които не ги заслужават, или за онези, на които не могат да дадат любовта си. Да дадат най-ценния дар - себе си.
Колко ли сълзи са се стичали по иначе веселите им и безгрижни лица? Пушат цигарите си с такова безразличие и гледат през големите прозорци - всеки винаги чака някого.  Винаги! Преструват се, че никога не са обичали, че никога не са страдали. Особено чаровните момчета от нашия град, излезли като от филм. На лицата им все усмивки... и едно голямо безразличие - навсякъде безразличие.Усмивките стоят на лицата им като вечни маски, включително и на моето. Да, понякога така се случва. Тъжно е, но е истина.
Носим маските си, когато ни потрябват за да прикриваме сълзи, усмивки,  яд, разочарование, емоции, които нахлуват в нас. Друг път ги носим почти всеки ден. Някак си сме свикнали, че ни предпазват, като невидим герой, стоящ зад нас  когато крачейки уверено си мислим, че сме това, което винаги сме искали да бъдем...
Но пред онези хора, на които наистина се доверяваме, които са до нас в истниските ни моменти пред тях не можем да носим маските си. Защото могат да проникнат в душите ни като през огледало, защото те познават образа ни, такъв какъвто е.  И ни приемат,  такива, каквито сме.
 Знам със сигурност, че маските не са ни нужни. Прибягваме до тях, защото сме неуверени. Обеждавам се в това всеки път. Знам, че е така.
И също знам, че моментите, които си заслужават са онези, в които захвърляме маските и се показваме такива, каквито сме и винаги ще бъдем-себе си!

Syncerly yours
Desislava


Коментари

Популярни публикации от този блог

Модата през вековете:Част 1 Ренесанс и Тюдори

Модата е нещо, което винаги стремглаво се развива. Тя се мени презразличните времена и периоди от човешката история. Оформя се и се развива също така под влиянието на много фактори. Тъй като се интересувам много от история както вече споменах, у мен се зароди идеята да прочета и науча повече за модата през вековете. Винаги ми е било интересно какво се е носело в предишните епохи, какви са били жените тогава, как са изглеждали. От дълго време се канех да започна да се занимавам с това и много ми се искаше да разуча специално за женската мода в различните времеви периоди-Средновековие, Ренесанс, Ново Време и т.н.
Основните източници, които ще използвам са главно чуждестранни интернет сайтове посветени на модата. С интерес откривам, че има много такива блогове и сайтове, в които хората интересуващи се от тази тема споделят своите знания.  Има доста различни източници. За мен е много вълнуващо да се захвана с това и започвам с голям ентусиазъм. Това „проучване” се оказа много приятно заним…

Моят Коледен маникюр

Здравейте и за много години!



 Празниците вече минаха и тъй като тогава нямах никакво време да пиша сега дойде моментът да покажа няколко от маникюрите, които си направих покрай коледните и новогодишни празници.  Започвам с коледния ми маникюр. 
На Коледа разбира се маникюрите ни трябва да се колкото се може по-празнични и бляскави.  Аз заложих на червено с бляскави частици-от серията на Golden rose rich color  45-прекрасен червен цвят, с бляскави частички, който ми стана любим и доста често се лакирам с него.  Тази серя на Голден Роуз е с онези по-широрки четки, които за мен са много удобни и нанасям лак в пъти по-бързо отколкото със стандартните по-тесни четки. 
Това е нюанса. 

Тези макси четки са наистина много удобни. Нанесох 2 слоя от този лак. Пред това разбира се основа-ползвам за основи и топове тези на Перфект. Винаги съм била доволна от тях. 
Това е маникюрът. Много празничен, една идея по-кичозен и весел, отколкото исках да е. 

Използвах бял тънкописец на Nail art - Golden …

Грижа за косата

                                             Грижа за косата
Грижата за косата си е цяла наука ако питате мен. Понякога е голямо лутане докато намериш правилните продукти. Всичко зависи от типа коса, цвета, структурата на косъма, формата на подстригване и още много, много неща. Тази публикация ще посветя на любимите ми продукти за коса, които съм ползвам в момента и които харесвам за косата си. Аз изключително много експериментирам с продукти за коса-къде успешно, къде не. Като се замисля може би косата е нещото да което най-много се грижа във визията си. Нека на първо място уточня каква е моята коса, а след това и грижите, които полагам за нея.



Естественият цвят на косата ми е тъмно кестеняв-почти черен. Гъста е, бухнала, косъма ми е плътен, твърд и лесно се поддава на обработка. Имам права коса, но често се чупи на най-различни места. Дължината както ще видите и на снимките и някъде до гърдите. Подстгригвам я на всеки 2-3 месеца с по 2-3 см. Обожавам дългите коси, но в моментът в който м…