Тайните на една лятна нощ

 

 

 

 Тайните на една лятна нощ

Поредица:Сезони на любовта, книга 1

от Лайза Клейпас

 

 

Това е първата част от поредицата " Сезони на любовта" на нашумялата напоследък авторка Лайза Клейпас. Съвсем наскоро я завърших и ще споделя впечатленията си в това ревю.
На първо място да кажа, че по принцип чета доста и основно подобни романтични книги за висшето общество, в стила на тази авторка, и понеже много се говореше за тази поредица най-накрая реших да я започна.
Четох я он лайн, но останалите части не ги намирам и сериозно се замислям дали да не си ги купя направо. Така или иначе обичам да имам хартиения вариант на книги, които са ми харесали, а тази определено е разтоварваща и приятна.
Книгите се превърнаха в голям хит, аз закъснях  с четенето им, но имах толкова други предвидени,че чак сега стигнах до тази толкова известна поредица.
Да кажа, че ако очаквате някаква епична любовна история тип бестселър, ще сте разочаровани. Това си е най-типичния любовен непретенциозен роман, като много други, които излизат и се роят напоследък безспир. Даже в началото леко ми напомняше на "Негодник по неволя" на Сара Маклейн,също толкова нашумял захаросан роман, (по който не знайно защо всички почитателки на жанра бяха луднали)  и който на мен изобщо не ми хареса и едва-едва премъчих.
Историята обаче е готина, свежа, разчупена, увлекателна и интересна. За мен това е напълно достатъчно, за да заключа, че ми харесва.
Какво повече да искам от един любовен роман?
Суперлативи за тази книга няма как да дам. Това не се и очаква от мен. Напоследък съм изпаднала в истинска книжна дупка.Толкова отдавна не ме е впечатлявала книга, че не си спомням, коя е последната, която ме е пленила ама истински.
 Вероято "Война и мир", която четох миналото лято. Оттогава купих и изчетох доста книги, но така и не намерих нито една от тях за особено интересна.
От няколко месеца буквално се насилвам да чета книги и почти нищо не може да ме грабне.
"Тайните на една лятна нощ" се оказа точно книгата, от която имах нужда в този момент. Прочела съм я за има-няма два-три дни. Това за мен означава, че ми е харесала. Бързото, четене, като да не можеш да я оставиш книгата е първият ми основен критерий за да кажа, че една книга ме е грабнала.
 В противен случай нямаше изобщо да си дам труда и щях да я зарежа.
А страшно много мразя да не довършвам книги.
Накратко историята:
Четири момичета от висшето общество Лилиан, Анабел, Дейзи и Еванжделин са все още неомъжени и това трябва непременно да се разреши. Сезон, след сезон те си остават незабелязани от привлекателните лондонски ергени и така и не получават нито една покана за танц на бляскавите балове. Те решават да обединят силите си, и съставят план, с помщта на който в рамките на следващите няколко сезона всяка една от тях трбява да се омъжи.
Първата книга се разказва за Анабел, разорена аристократка, за чиято бракът със заможен аристократ е висша цел и до голяма степен въпрос на оцеляване.
Тя цял живот си е мечтаела да се омъжи за мъж от висшите кръгове в обществото, но за беда или за щастие попада на пълната противоположност на този идеал, а именно Саймън Хънт-неприлично богат, предприемчив син на месар, бизнесмен с ново мислене, груб, арогантен, привлекателен, но твърде далеч от понятието лондонски джентълмен.
Започва период на дълго преследване и познатата игра на котка и мишка, характерна за повечето такива истории.
Това, което не ми допадна е, че вече съм чела много подобни книги и затова тази ми се стори предвидима, от тази гледна точка, че историята не е нещо ново или супер необикновено, но пък е свежа и добре поднесена.
С изключение може би на еротичните сцени, които по принцип са най-омразната ми, банална и скучна част от един роман, особено когато са безинтересно и пошло поднесени-какъвто е случая с малко изключения. Направо ми идеше да ги подмина.
Това, което ме изненада в книгата е внезапният завой към брак, който направиха двамата герои и интересната случка в леярната ,с която завърши романа. Някои от образите събудиха интереса ми-лорд Уестклиф например за мен е перфектният литературен персонаж, ама от най-най-любимите ми- загадъчният мъж-мечта, красивият снобар, с непоносим характер и високо мнение за себе си, най-желаната партия в града.
Харесах и главния герой Саймън Хънт, защото беше интересно описан и развит като характер.
Не очаквах подобна развръзка да си призная и това ми хареса и изненада приятно.
Главната героиня-Анабел Пейтън не ми беше особено интересна като типаж. Красивица от висшето общество, с труден и чепат характер, правеща се на недостъпна, но вътрешно невинна и привидно скромна.
 Много повече като персонаж харесах Лилиян Баумън, чийто дързък, открит характер и свободолюбив нрав смятам за далеч по-интересни. Заради историята им с лорда ще си купя втората част и чакам с нетърпение да я прочета.
Що се отнася до кориците на книгите, отбелязвам, че корицата на първата книга е пълна катастрофа, твърде различна от останалите три и не следва концепцията им, изобщо съм убедена,че щях да измисля много по-красива и впечатляваща корица.
 Аз лично много държа кориците на книгите да бъдат красиви, не че е чак толкова важно, разбира се, но трябва да привличат окото и да правят впечатление. Все пак те са първото, което виждаме в книжарницата.
Като цяло прочета ли в анотация на книга думите висше общество, Лондон, балове, красиви рокли, лондонски джентълмени или нещо от сорта, веднага ми става ясно, че книгата е от моята кръвна група, така да се каже.
Така, че ако и вие харесвате подбни книги ще ви я препоръчам на момента. Приятна, неангажираща, увлекателна и свежо-романтична история.