1.
Изумруден камък в нощта...
Ти разкъсваш душата ми!
Моят поглед е все към теб, очите ти са твоята магия.
А недостижима-любовта ти.
Хей, сърце, Господарю на моята нощ,
моя тъжна орисия, моя неосъществена любов,
блян мой, сълза моя и моя илюзия.
Повелителю на разбитото ми сърце, ти държиш душата ми в окови!
Разярен звяр е сърцето ми.
Морски вълни са мечтите ми.
Моят поглед желае утеха.
Хей, неразумно сърце, колко силна бе любовта ти?!
В езеро се превърнаха сълзите ми.!
Вечна зима белее в очите ти.
А сърцето твое мълчи.
Хей,красиви синева са твоите очи, които в лед сковават усмивката ми.
Ела и погледни в душата ми,парче по парче ще събирам мечтите си.
Моето сърце е твоя награда!
2.
В очите твои-като в огледало отразяват се различни светове.
И като в тях погледна аз потъвам цяла и нещо диво ме зове.
С тези синева опияняваш и разпиляваш всичките мечти,
те сякаш са родени да раняват,пожар в душата ми гори.
А твоите очи стремглаво,бясно във скреж сковават моите мечти.
Не виждаш ли? Това е тъй ужасно,поне за миг ме пощади.
Ти-пламък страшен и жесток запали-в него аз ще изгоря.
В моите очи горят пожари, а в твоите е ледена тъма.
3.
Със всяко утро се събуждам по по-търсеща, по- смела отпреди.
В очите ми блести нестихващ пламък и устремено вярвам в своите мечти!
Сърцето, ненаситно, бясно, забравило и мъка и печал, мечтае за неща прекрасни и светове обвити в приказен воал...
Ех, красота-омайна, сладка, очи, изпълнени с копнеж.
Живот-и вяра и загатка, безкрайна радост и стремеж.
Бъди умела и всевластна, съграждай и оковите руши.
И всичко що е зло и мрачно, от себе си завинаги го прогони!
Красива фейо на мечтите, дарявай ти в живота красота,
защото в кафевите зеници безгрижно жадна пърха младостта.
И в стъкленото драгоценно огледало
се вглеждат дръзко твоите черти-а ти блестиш, омайна, цяла, погалена от слънчеви лъчи.
Ах, утрото е тъй прекрасно, обвито във сияйни красоти
и ти разцъфваш като роза, с нежни, румени страни...
Коментари
Публикуване на коментар