"Другата Болейн "

                                          "Другата Болейн" 

       Една история за двете сестри Болейн....

                                                     

Историческите драми са ми любими. Обожавам такива книги. Те ни пренасят в друга епоха-зад червените брокатени завеси на приказни дворци, водят ни по коридорите на бляскави замъци, запознават ни с историята на велики жени за своето време,сред шума на дворцови забави и музика, известни любовни истории, задуклисни игри и борби за власт...трагични и вълнуващи съдби, пъстри епохи, изпълнени със събития,които години наред са вълнували умовете на хората,на читателите.
Вече споделих с вас мнението си за последният излязъл роман на Филипа Грегъри-"Проклятието на краля". 

Днес ще си говорим за "Другата Болейн"-първата й книга, която получи най-голяма известност.
Всъщност това и нейната първа книга, която аз прочетох, миналато лято. Тя е тази, която най-много ми хареса, от книгите които съм чела от нея, която ме плени, превърна се в една от любимите ми книги.
Мога да я препоръчвам горщо на всеки.
Мога да кажа, че поне за мен това е най-добрата й книга, а аз съм чела повечето нейни книги.
История:
"Другата Болейн" ни запознава отблизо с историята на двете сестри от семейство Болейн-Мери и Ана.
За Ана Болейн всеки е чувал, но тук историята е пречупена през погледа на другата сестра-Мери Болейн.
Това е история представена увлекателно, история за двете съперничещи си сестри, за женските чувства на завист, злоба, провокирани от падението на едната и възхода на другата. История за едно семейство, предало морала и душата си само и само да се домогне до властта.
Отношенията между двете сестри са сложни и противоречиви. Те са две пълни противоположности.
Мери е грижовна, плаха, добра и мила, живее в сянката на сестра си Ан, която е темпераментна, интригуваща, интересна, самоуверена и свръхамбициозна.
Книгата представя тяхната връзка, противопоставянето на два характера.
Разкрива сложният и пъстър живот в двора.
Мери Болейн става първата метреса на краля когато е едва на 14 години. Той показвал изключителна привързаност и добро отношение към нея. Тя се ползвала с всичките блага, произхождащи от статута й на кралска метреса.
Връзката им продължава няколко години и тя е негова любимка, до моментът, в който Ан не сепоявява на сцената.
Тя заема нейното място. Тогава Мери изпада в немилост и се превръща в довереница, едва ли не съюзница, прислужница на сестра си Ан, която бързо се издигав двора и пленява сърцата на всички.
Мери става свидетел на нейният възход, нейното издигане в двора, на бляскавият й живот и успехите й.
Разбира се и тук фокусът е изнесен върху интригите и ситуацият в английският Тюдоров двор, борбите за власт и признание, така характерни за този период от човешката история.
Засегната си отношенията между членовете на фамилията Болейн, през различните периоди-коварството, интригите, сплетните им, амбициите им за власт, задкулистните игри.
Ан Болейн е представена в този книга като умна, забавна, интелегинтна млада дама, решена на всичко за да се издигне в обществото, да спечели благоволението на краля. 

Тя не е лишена от амбиции и желае за себе си различна съдба. Тя съзнава много добре своите предимства. 

Тя е хитра, манипулативна, дори на моменти интригантка, самовлюбена, коварна и себична.
Главен герой в романа, който има водеща роля е сър Томас Болейн-може би главният виновник за съдбата на смейството и на дъщерите си, защото той е именно този, който им открива пътят към кралското легло.
Той впряга всичките си усилия и връзки за да осигури на дъщерите си и роднините си добро положение в двора.
Всъщност колкото повече чета за Томас Болейн и разучавам историята на смейството, толкова по-удивена оставам от характера на този мъж. Той е имал удивително ясен план още от самото начало.
От съвсем малки-някъде на около 4-5 годишна възраст и двете момичета се обучават във Франция от най-добрите учители. Учат се на всички съвременни изкуства, които една жена от онова време е трябвало да владее-френски, латински, танци, музика, езда.
Ан става придворна дама на Маргарет Австрийска, а по-късно и на Клод Френска.
Бащата прави всичко по силите си за да получат те добро образование за да може после да се завърнат в Англия и да станат част от амбициозният му план.
Едва ли обаче и самият Томас Болейн се е надявал на толкова голям "късмет". Като дребен благородник той едва ли си е помислял кроейки тези планове, че една от дъщерите му ще стана един ден кралица на Англия.
Вероятно той се е надявал да се омъжат за благородници и даполучат херцогство и титла.
В крайна сметка и двете-Мери, а после и Ан стават пионки в играта набаща си, жертви на неговата амбиция.
Стават марионетки в осъществяването на бащините си желания.
Историята е инригуваща, интересна, заплетена, вдъхновяваща. И си заслужава да бъде прочетена. 

Сюжет:
Основната сюжетна линия в романа е сестринското съперничество. Това е още един разказ на историята за Ан Болейн и нейната съдба. Разказ, много емоционален и човешки.
Това е унищожителна борба за власт и живот в един доминиран от мъжете свят. Борба за власт, могъщество, която неосъзнато води Ан до ешафода. Но виновна ли е била тя?
Дали просто не е била една жена, мечтаеща за любов и стремейки се да угоди на краля, да го дари с дете, е била готова на всичко, направила е някои грешки, непростими от Хенри и е паднала в собствения си капан.?
Аз поддържам тезата,че тя по-скоро е била невинна, честно казано съм убедена в това.
Ан Болейн е просто жертва, както на бащините си амбиции, така и на егото и жестокостта на един крал. Тя се е опитвала да го дари със син, за да запази силните си позиции. Но не е успяла и това е било началото на края й.

 Много вероятно е тя самата да се е страхувала за живота си.

Признавам, че четейки истински харесах Мери и имах шанса да се запозная поне задочно с нейният образ, така представен ни от авторката. Въпреки нелеката й съдба тя се оказва доста по-умна от сестра си.
Тя е била изключитебно предпазлива, проницателна, изпълнителна, съвършена дама.

"-Защо винаги си въоразяваш, че си по-различна?-пита Мери сестра си когато тя пристига в английския двор.
-Защотото всеки трябва да има индивидуалност-отвръща Ан.
-Какво искаш да кажеш?
-Всяка жена трябва да притежава нещо, което да я отличава от другите.Нещо, което да задържа погледа и което да я прави център на внимание. Аз ще бъда французойката...."

Този цитат ясно показва отношението и разбиранията на Ан за самата себе си и отразява курсът й на поведение в двора. Тези думи показват увереността й.
Тя е кокетна, знае добре как да се представи пред другите, как да ги очарова. Тя умело привлича вниманието и скоро целият двор е влюбен в нея.
Тя диктува модата, поведението, всички й се възхищават и й завиждат.
Защото тя е точно това-една интересна, пленителна и загадъчна жена, жена, притежаващасвоята ярка индивидуалност.
Двете сестри са съпернички-звездата на Мери е вече залязла, а тази на Ан тепърва ще изгрее. За Мери едва ли е било лесно да гледа как сестра й заема нейното място, как отнема всичко, което тя няога е притежавала.
Трябва обаче да кажем, че въпреки всичко, двете сестри изпитват привързаност една към друга и през цялото време се подкрепят и остават близки.
Романът ни разкрива близката връзка между тримата Балейн-Джордж, Ан и Мери, в борбата им за оцеляване когато цялата ярост на кралят се стоварва върху семейството им.
Тогава картите се обръщат и те се превръщат в жертви на егото на един жесток владетел.
Удивително е в какво време са живеели тогава -давали са мило и драго да направят впечатление на краля и другите благородници, да имат власт, да се издигнат, да се харесат на краля, за го забавляват.
Дворът по време на властването на Ан е бил един фриволен, забавен, пъстър, изпълнен със  лов, флиртове, танци, пиеси, разходки двор.
Мери Болейн не е толкова ярка, тя е просто жертва на времето, в което живее.
Тя е благовъзпитана, понякога егоистка, сестра в сянка, пренебрегната и изоставена тогава когато вече не е полезна за плановете набаща си.
Цялото внимание е вече насочено към Ана.
Мери, играе ролята на съвършена, примерна дама и послушна дъщеря-всъщност точно такава, каквато е трябвало да бъде за да оцелее.
Прави каквото баща й нареди, всичко, което ще бъде от полза за издагането на семейството й-за напредването и утвърждаването им на кралски любимци.
Мери е по-плаха, по-разсъдлива, по-незабележима от сестра си-тя е Другата Болейн.
Когато кралят бива неустоимо привлечен от Ан, властването и популярността на Мреи намаляват и тя не се превръща в нищо повече от "другата Болейн".
И оттук насетне се поставя единствено в услуга на сестра си и семейните планове.
В същото време тя е тази, която успява на по-късен етап да се дистанцира от двора, има смелостта и свободата да заживее "втори живот", да се омъжи, да оцелее в свирепата напредвара за власт, след падението на семейство Болейн.
Мери е пълната противоположност на Ан и се оказва, че тя има по-голям късмет и по-добра съдба от сестра си.

Колкото по-високо се издига Ан, толкова по-бързо пада.
Интересно е колко са различни двете сестри.
Амбициите и очарованието на Ан, смиреността и покорството на Мери.