Проклятието на краля от Филипа Грегъри
Роман
Филипа Гръгъри от известно време ми е любима
авторка.
Първата нейна книга, който прочетох миналато лято беше "Другата Болейн". Тази книга ме плени и се превърна в една от любимите ми книги.
Всъщност Филипа има един характерен стил на писане, който присъства във всичките й романи-тя пише в първо лице и разказва от името на главните си героини-които често са жени, от династията на Тюдорите и Плантагенетите, придворни дами, кралици и балгороднички.
Препоръчвам книгите й на всеки, който обича този жанр-исторически романи. Тя пише изцяло за Тюдори и Плантагенети, "Войната на Розите", епохата на крал Едуард IV, Хенри VIII, Елизабет I, Мери Шотландска. Чела съм почти всичките й книги сред които-"Наследството на Болейн", "Бялата кралица", Шутът на кралицата", а в момента чета, романът й посветен на Ан Невил-"Пленница на короната".
Тъй като тя пише изцяло на любимата ми историческа тематика -Тюдори, Плантагенети и "Война на Розите" започна много да ми допада и ще прочета и другите й книги.
Ако трябва да разделя своите интереси по история на някакви периоди-то за мен най-голямата ми страст, областта, в коята съм ненаситна откъм знания, най-интересната са Тюдорите и Плантагенитете. Затова и реших да прочета по-голямата част от романите й.
"Прокятието на краля " е последният й роман, който излезе на скоро. И разбира се отново е бестселър №1 на "Ню Йорк таймс".
Историята и периода са ясни-Хенри Тюдор и неговото управление. Авторката проследява живота му от възскачването на престола на Англия, когато той е едва на 17 години някъде може би до началото но 50-тЕ му години.
Тук историята е по-различна. Разказът е по-различен. Представена е епохата на Тюдорите не в бляскавата й, интригуваща светлина, а като време несигурно, време на промени, в което страхът за живота е постоянен.
Хенри е представен не като интригуващия, екстравагатен и ексцетричен владетел, който имал 6 жени, а като истински тиранин, като властния, противоречив, капризен и жесток крал, човек на настроенията, непостоянен в решенията си, разкъсван от съмнения крал, от когато са се страхували, както обикновените хора, така и приближените му аристократи. Крал, който превръща Англия в една несигурна страна, където благородниците живеят в непрекъснат страх от ешафода.
Тук главната героиня е Лейди Маргарет Поул-придворна дама на майката на краля-Елизабет, нейна братовчедка, наследница на династията на Плантагенетите, както и възпитателка на краля, а после и на принцеса Мери Тюдор. Жена, която е принудена да забрави истиниския си произход. Жена, която той обезглавява най-жестоко когато е на 60 години.
Както Филипа Грегъри посочва, с този роман е разбита обичайната романтична представа за крал Хенри, която сме си съставили от учебниците по история в средното училище. Той не е този интересен, впечатляващ, красив, ексцентричен образ, той е жесток тиранин, човек, страхуващ се от собствените си роднини, човек изпратил на смърт най-близките си като например Томас Мор и Ан Болейн.
Тук ние трбява да си представим и тази му страна.
Романът е наситен със събития. Графинята на Солсбъри е имала динамичен и много интересен живот, но за нея има и малко исторически сведения.
Филипа Гръгъри е историк. В романите й има художествена измислица, която е в интерес на повествованието, но те са исторически много достоверни и основани на задълбочени проучвания, библиография и изследвания.
Предвид огромният ми интерес към Хенри Тюдор и изобщо към тази епоха, тази книга ми помогна да си изградя и една по-различна представа за него. Досега ме очароваше вълнуващата история на неговия живот, противоречивия му характер, тази толкова интригуваща и интересна част от английската история, жените му, промените в политиката и религията, дръзката му същност.
Но сега вече имам и друга представа за него и се замислих и от тази гледна точка, на хората, чийто живот той е погубил и които са от другагата страна на монетата. Защото Хенри не е законен владетел на Англия поне не по право. Баща му си е извоювал короната, както често е ставало тогава-на бойното поле.
Истинските и законни наследници са Плантагенетите.
Но в историята всичко е спорно. Хенри VIII е би наистина жесток.
Без значение под чие влияние и от какви подбуди, той е изпратил много хора на несправедлива смърт.
А може би се е страхувал дори от сянката си?
Препоръчвам книгата, много е увлекателна, както повечето на писателката.
Искрено Ваша:
Десислава
Първата нейна книга, който прочетох миналато лято беше "Другата Болейн". Тази книга ме плени и се превърна в една от любимите ми книги.
Всъщност Филипа има един характерен стил на писане, който присъства във всичките й романи-тя пише в първо лице и разказва от името на главните си героини-които често са жени, от династията на Тюдорите и Плантагенетите, придворни дами, кралици и балгороднички.
Препоръчвам книгите й на всеки, който обича този жанр-исторически романи. Тя пише изцяло за Тюдори и Плантагенети, "Войната на Розите", епохата на крал Едуард IV, Хенри VIII, Елизабет I, Мери Шотландска. Чела съм почти всичките й книги сред които-"Наследството на Болейн", "Бялата кралица", Шутът на кралицата", а в момента чета, романът й посветен на Ан Невил-"Пленница на короната".
Тъй като тя пише изцяло на любимата ми историческа тематика -Тюдори, Плантагенети и "Война на Розите" започна много да ми допада и ще прочета и другите й книги.
Ако трябва да разделя своите интереси по история на някакви периоди-то за мен най-голямата ми страст, областта, в коята съм ненаситна откъм знания, най-интересната са Тюдорите и Плантагенитете. Затова и реших да прочета по-голямата част от романите й.
"Прокятието на краля " е последният й роман, който излезе на скоро. И разбира се отново е бестселър №1 на "Ню Йорк таймс".
Историята и периода са ясни-Хенри Тюдор и неговото управление. Авторката проследява живота му от възскачването на престола на Англия, когато той е едва на 17 години някъде може би до началото но 50-тЕ му години.
Тук историята е по-различна. Разказът е по-различен. Представена е епохата на Тюдорите не в бляскавата й, интригуваща светлина, а като време несигурно, време на промени, в което страхът за живота е постоянен.
Хенри е представен не като интригуващия, екстравагатен и ексцетричен владетел, който имал 6 жени, а като истински тиранин, като властния, противоречив, капризен и жесток крал, човек на настроенията, непостоянен в решенията си, разкъсван от съмнения крал, от когато са се страхували, както обикновените хора, така и приближените му аристократи. Крал, който превръща Англия в една несигурна страна, където благородниците живеят в непрекъснат страх от ешафода.
Тук главната героиня е Лейди Маргарет Поул-придворна дама на майката на краля-Елизабет, нейна братовчедка, наследница на династията на Плантагенетите, както и възпитателка на краля, а после и на принцеса Мери Тюдор. Жена, която е принудена да забрави истиниския си произход. Жена, която той обезглавява най-жестоко когато е на 60 години.
Както Филипа Грегъри посочва, с този роман е разбита обичайната романтична представа за крал Хенри, която сме си съставили от учебниците по история в средното училище. Той не е този интересен, впечатляващ, красив, ексцентричен образ, той е жесток тиранин, човек, страхуващ се от собствените си роднини, човек изпратил на смърт най-близките си като например Томас Мор и Ан Болейн.
Тук ние трбява да си представим и тази му страна.
Романът е наситен със събития. Графинята на Солсбъри е имала динамичен и много интересен живот, но за нея има и малко исторически сведения.
Филипа Гръгъри е историк. В романите й има художествена измислица, която е в интерес на повествованието, но те са исторически много достоверни и основани на задълбочени проучвания, библиография и изследвания.
Предвид огромният ми интерес към Хенри Тюдор и изобщо към тази епоха, тази книга ми помогна да си изградя и една по-различна представа за него. Досега ме очароваше вълнуващата история на неговия живот, противоречивия му характер, тази толкова интригуваща и интересна част от английската история, жените му, промените в политиката и религията, дръзката му същност.
Но сега вече имам и друга представа за него и се замислих и от тази гледна точка, на хората, чийто живот той е погубил и които са от другагата страна на монетата. Защото Хенри не е законен владетел на Англия поне не по право. Баща му си е извоювал короната, както често е ставало тогава-на бойното поле.
Истинските и законни наследници са Плантагенетите.
Но в историята всичко е спорно. Хенри VIII е би наистина жесток.
Без значение под чие влияние и от какви подбуди, той е изпратил много хора на несправедлива смърт.
А може би се е страхувал дори от сянката си?
Препоръчвам книгата, много е увлекателна, както повечето на писателката.
Искрено Ваша:
Десислава
Коментари
Публикуване на коментар