Понеже си падам малко "писателка" и анализатор има неща, които искам да споделям тук-разбирания,виждания, по различни теми. Някои от нещата съм писала в ранна тийнейджърска възраст, други в по-зряла, трети-ми хрумват на момента.
Както и да е-водещо е желанието да ги споделя и да провокирам размисъл.
Затова ще публикувам тези няколко изречения, които открих наскоро в стари заровени файловев къщи.
Малко размисли за някои неща от живота
Животът беше по същността си борба - борба с това, което си, за това, което искаш да бъдеш. Борба, за това, което нямаш и това, което искаш да имаш. Всеки го знае. Когото нямаш нещо го искаш най-много и по правило искаш точно онова, което по всичко изглежда не можеш да имаш. Не гледаш това, което ти се поднася, сигурното, вярното. Пренебрегваш онези, които те обичат - добрите, пред лошите- тези, които искаш да имаш. Не те устройва да си сам, но и не можеш лесно да откриеш този, до когото искаш да си. Показваш пред приятелите си едно лице, а всъщност искаш да им покажеш много повече. В повечето случаи не ти стиска. Защото освен прикрит, тайствен и наивен, си и горд. Не може просто да признаеш. Трябва да накараш и другия да признае.
Когато са те наранили, не можеш просто да зарежеш нещата така, трябва да си отмъстиш. Ти все пак си човек. Затова все си повтаряш маскимата "всичко се връща", рано или късно. И знаеш, че така ще стане, с твое или без твое съдействие.
Понякога е нужно просто да се утешим, да се направим на по-силни, да се изсмеем над нечие падение. Защото не отдавна и на нас са се смели.
Колко пъти сме си казвали, че ще направим всичко, което поискаме, стига наистина много силно да го искаме? Тогава ако ни се предостави шанс, ще имаме ли смелост да го използваме? Смелостта е качество, което почти винаги е недостатъчно.
Както и да е-водещо е желанието да ги споделя и да провокирам размисъл.
Затова ще публикувам тези няколко изречения, които открих наскоро в стари заровени файловев къщи.
Малко размисли за някои неща от живота
Животът беше по същността си борба - борба с това, което си, за това, което искаш да бъдеш. Борба, за това, което нямаш и това, което искаш да имаш. Всеки го знае. Когото нямаш нещо го искаш най-много и по правило искаш точно онова, което по всичко изглежда не можеш да имаш. Не гледаш това, което ти се поднася, сигурното, вярното. Пренебрегваш онези, които те обичат - добрите, пред лошите- тези, които искаш да имаш. Не те устройва да си сам, но и не можеш лесно да откриеш този, до когото искаш да си. Показваш пред приятелите си едно лице, а всъщност искаш да им покажеш много повече. В повечето случаи не ти стиска. Защото освен прикрит, тайствен и наивен, си и горд. Не може просто да признаеш. Трябва да накараш и другия да признае.
Когато са те наранили, не можеш просто да зарежеш нещата така, трябва да си отмъстиш. Ти все пак си човек. Затова все си повтаряш маскимата "всичко се връща", рано или късно. И знаеш, че така ще стане, с твое или без твое съдействие.
Понякога е нужно просто да се утешим, да се направим на по-силни, да се изсмеем над нечие падение. Защото не отдавна и на нас са се смели.
Колко пъти сме си казвали, че ще направим всичко, което поискаме, стига наистина много силно да го искаме? Тогава ако ни се предостави шанс, ще имаме ли смелост да го използваме? Смелостта е качество, което почти винаги е недостатъчно.
Съгласете се, че все малко не ни достига. Но
както и да е. Всичко се връща, с наша или без наша помощ. Достатъчно е това да
знаем.
И така,
има много неща, които искаме, но не можем да ги получим. Има много неща за
правене и много малко време, за да
сме несигурни. Има много неща, за които
нямаме смелост, но трябва да направим, трябва, за да можем да победим себе си и
другите.
Коментари
Публикуване на коментар