ღ ღ ღ Vanity Fair ღ ღ ღ

Отминали мечти В очите ми небивала тъга се настанява, в онзи ден, когато те видях. Отминал спомен, ли?, забрава, или пък чувство на любов и смях?! В очите ми отминала тъга се настанява щом те видя. Отминал спомен за нечия игра, усмивка лека,тъжна зима... А в пролетта на този ден отминал,сред нежните украски на цветята, ще се настани забравен спомен и гръмко ще напомни за мечтата.... Игра на думи, неизказани признания,напомнят ми отминалите дни,игра, в която моите желания, загубиха войната за мечти. Внезапен миг на спомен непоискан,дойде при мен когато те видях, в сърцето ти опитах да надникна, но знам, че там аз никога не бях! 

"Пръстен" Блести красиво на ръката, окъпан в злато и искри един диамант на любовта ни, едно бижу на новите мечти. И този пръстен е предвестник на общият ни жизнен път, очите ми блестят от радост и приказен и хубав е денят.                           Камбанен звън и мирис на канела донася утрото, осеяно с мечти. И тази Коледа е тъй вълшебна, защото заедно сме аз и ти. Авторско

1. Изумруден камък в нощта... Ти разкъсваш душата ми! Моят поглед е все към теб, очите ти са твоята магия. А недостижима-любовта ти. Хей, сърце, Господарю на моята нощ, моя тъжна орисия, моя неосъществена любов, блян мой, сълза моя и моя илюзия. Повелителю на разбитото ми сърце, ти държиш душата ми в окови! Разярен звяр е сърцето ми. Морски вълни са мечтите ми. Моят поглед желае утеха. Хей, неразумно сърце, колко силна бе любовта ти?! В езеро се превърнаха сълзите ми.! Вечна зима белее в очите ти. А сърцето твое мълчи. Хей,красиви синева са твоите очи, които в лед сковават усмивката ми. Ела и погледни в душата ми,парче по парче ще събирам мечтите си. Моето сърце е твоя награда! 2. В очите твои-като в огледало отразяват се различни светове. И като в тях  погледна аз потъвам цяла и нещо диво ме зове. С тези синева опияняваш и разпиляваш всичките мечти, те сякаш са родени да раняват,пожар в душата ми гори. А твоите очи стремглаво,бясно във скре...

                                       Както казах винаги съм обичала литературата. Харесва ми  да пиша и преди го правех доста често, но напоследък се бях поспряла, покрай университета, а и поради други неща, с които се занимавах и не пишех толкова често, колкото ми се иска. Така, де музата е нещо специфично, не ни спохожда всеки път когато си поискаме. За мен писането е част от мен, начин да изразя себе си, да отразя всичките си чувства върху  лист хартия. Чувствам се добре когато го правя, развихрям фантазията си и давам воля на емоциите си.  Написах това есе преди години, дори не си спомням кога. Случайно попаднах на него, защото събирам повечето от нещата си. Бях го забравила. Това не е особено оптимистично есе, но явно моментът е бил такъв. Искам този блог да сепревърне в място където да споделям мислите си. Където ще бъда себе си. Истинската аз. Затов...