Книга на месец Ноември:"Императрица Сиси-мечта за любов"

   Елизабет Баварска. Модерната модна икона и жената                                             изпреварила времето си

Искам да изкажа впечатленията си от една прекрасна книга, която имах удоволствието да прочета този месец. Автоматично я определям като „Моята книга за месец наември”, защото е наистина интересна и определно си заслужава да бъде прочетена от всички почитатели на подобен жанр книги, а пък и не само.

През последните месеци прочетох много книги и все в тематиката на любимите ми Тюдори. Но тази книга е за една съвсем различна епоха и за съвсем различна героиня-но също толкова впечатляваща и интересна.

Книгата на  Габриеле Мари Кристен „Императрица Сиси-мечта за любов” разказва драматичната и пълна с обрати история на така познатата ни баварска принцеса Сиси, която се омъжва за австрийския император Франц Йозеф и става императрица.
Не зная дали сте запознати с историята и биографията на Сиси, но ако ви стане интересно можете да прочетете за нея. 

Книгата е част от поредицата „Известни жени в историята” на ИК „Емас” и е сравнително нова на книжния пазар.
Досега не съм чела други романи от тази авторка и тъй като не я бях чувала не знаех изобщо какво да очаквам от книгата и дали ще ми се хареса. 

Накратко историята на принцеса Елизабет Баварска е завладяваща, безкарйно любопитна и интересна. За Сиси се твърди, че е била найк-красивата жена за времето си и една от най-често рисуваните кралски особи. Тя е красива, свободомислеща, умна и ексцентрична. Тя е тайнствена, свърхчувствителна и  много емоционална, често депресивна личност и на моменти меланхолична. 

Коя е Сиси? Тя има много лица-на нещастно момиче в свирепия свят на кралските интриги и безбройни церемониали, мечтаеща единствено за любов, чувствителна параноичка или една безкрайно суетна  „робиня на красотата”. Сиси е всъщност всичко това-една доста интригуваща и интересна историческа личност.


Романа проследява живота от деството до самата й смърт/-тя умира при доста странни обстоятелства, прободена с пила от италиански анархист по време на разходка с придворната си дама по крайбрежния булевард на Женева/.

Елизабет Амалия Евгения Вителсбах е родена на връх Коледа на 24 декември 1837 година в Мюнхен, Бавария. Тя е дъщеря на Херцог Максимилиян Йозеф и принцеса Людовика Баварска. Детстовто й преминава в замъка Посенхофен, където израства под строгия надзор на майка си заедно със сестрите и братята си. От малка получава галеното име Сиси, с което остава в историята.

 Заедно с по-голямата си сестра Елена и майка си Сиси посещава курорта Бад Ишъл където според уговорена среща по-голямата й сестра трябва да впечатли австийския император. Тя е била гласена за негова бъдеща съпруга и техният годеж е бил предварително уговорен между майките им.

Младият император обаче е впечатлен от Сиси и се влюбва в нея още когато се срещат-тогава тя е едва на 17 години.
Не след дълго тя се сгодява за императора и в последствие става новата императрица на Австрия когато на 24 април 1854 година двамата се венчават.

Тя е импулсивна натура, весела и жизнерадостна и много енергична. Омъжва се много млада -по сегашните разбирание и трудно се адаптира към строгия дворцов етикет и още от съвсем малка е принудена да се понесе тежестта на австрийската корона.
В книгата животът й като императрица е описан като нещастен. Тя мечтаела за свобода, а е била ограничавана от постоянни официалности и изисквания. Отношенията й с ерцхерцогиня София-нейната свекърва са били много обтегнати.
Сиси се разкъсва между ролята си на майка, съпруга и императрица. Тя е нежна и много чувствителна, ранима и крехка, не харесва тълпите, предпочита природата и усамотението, обича животните и е страстен ловец и ездач.


Императрицата е била много ексцентрична и се превръща в истинска сензация в Европа-целият свят говори за нея, за красотата й, за небикновено красивата й коса, за странните й привички, за способността й да влияе на съпруга си, за ума й и любовта й към спорта и ездата.
Авторката описва принцеса Елизабет като много чувствителна жена, страняща от шумотевицата на големия град, обожаваща морето и пътешествията, състрадателна и милосърдна към народа си и с остър ум.
Тя е била сред малкото жени опитващи се да прокарат своето политическо мнение-а това за онова време е било едва ли не нечувано. Тя е красива, тя е императрица, омъжена за един от най-великите владетели в Европа, но същевременно с това е нещастна, мечтае за обикновен живот и любов.


Художниците я изобразяват като съвършена млада дама, с прекрасна външност.

 Елизабет е била необикновена жена, жена изпреварила времето си, предусещаща новите промени и краха на монархическата система. 

Тя е държала изключително много на външния си вид. Бих я нарекла модната икона на 18 век. Поведението й, тоалетите й, влечението й към спорта и пътешествията са широко обсъждани на целия континент.
През повечето време Сиси избягва големият виенски двореци, живее почти разделена от съпруга си-тя постоянно пътува до далечни земи в търсене на разстуха и приключения и поради крехото й здраве и болестта на белите дробеве, която се предполага, че е имала.
Тя е имала нечовешки хранителен режим, спазвала е безумни диети, мерела се е всеки ден, записвала е стриктно мерките си. Не е хапвала почти нищо на закуска-"често се задоволявала само с едно сурово яйце и прясно изцеден плодов сок".
Освен това тя спортува много-имала е оборудван гимнастически салон, както в покоите си, така и във влака, с който пътувала.

 Всеки ден тя прекравала по 2 часа в езда, а утрините й започвали с хладка вана в 5 часа и продължавали с гимнастика.
Сиси е обичала много разходките сред природата и лова.


Елизбет Баварска е била известна с прекрасната си гъста и невероятна дълга коса. За нея се полагали особени грижи-миела я на всеки три седмици със смес от 30 сурови жълтъка и коняк, които нанасяла върху косата си с четка и престоявала 1 час, след което косата се измива с отвара от орехови листа и се напръсква с розова вода. Косите и са били разкошни, дълги до прасеца, в залтисто кестеняв цвят, лъскави и гъсти.

За да наподобят гъстотата и обема й моного от придворните дами и аристократки във Виена използвали изкуствени кичури, които прикрепяли в косите си, само и само да постигнат ефкта на нейната прическа.
За косата й се е грижела лична хризьорка, която взимала за услугите си баснословни суми и три часа на ден оформяла прическите й. Тя измислила известната и характерна за Сиси причиска- венец от плитки.
Сиси си правила и вани със зехтин. Тя е била истиски суетна дама!
Някои я определят като първата аноресксичка.
Талията й едва достигала 50 см, а за 1 и 72 см височина е тежала 48 кг!

Единствената й слабост са виенските сладкиши и баварската бира. Докторите естествено не са във възторг от режима на Нейно Величество. Единият от придворните лекари пише: "Императрицата често има пристъпи на кашлица. Нерядко е с повишена температура и се оплаква от физическа слабост. 

Въпреки своите неразположения тя от години не обядва (нима може да се нарече обяд поглъщането за няколко минути на сок от полусуров бифтек), а за закуска се задоволява само с чашка бульон, сурови яйца и няколко глътки порто. При това пуши, дори по време на разходките с карета."

При този безумен  хранителен режим не е никак чудно, че доста често е боледувала.
Сиси е била привърженик на спорта, ако питате мен-истинска спортна маниячка. Спортувала е най-често езда, ходела е пеша с часове. Към стаите й са били пригодени специални салони за масаж.

В книгата всичко това е описано много интерсно и повечето неща са исторически достоверни, след като направих бърза справка го установих.
Разбира се на жената в онова време се е гледало изключително като на средство за усигуряване на наследници и това дълбоко е тормозело младата принцеса.

Тя ражда две дъщери, едната от които умира в ранна възраст.
Постоянно е под строгото наблюдение на властната си свекърва, която всячески й противоречи и която дори не й позволява да се грижи за децата си.
След няколко години Сиси ражда син-Рудолф. Неговата история също е трагична-версията е, че се самоубива заедно със своята любовница когато е още съвсем млад на около 20 години. Според това, което четох той също е бил психически лабилен и крайно чувствителен.
През цялото време когато четох книгата имах чувството, че Сиси е била истински нещастна въпреки живота, който е имала. Тя е била жена, която не принадлежи на своето време .Съпругът й я обожавал, известните художници се надпредварват да я рисуват, вестниците са пълни със стаии за нея и тя е била много модерна и еманципирана жена, която е притежавала свободолюбив дух и открито се противопоставяла на норми, остановени с векове, с което е предизвиквала смут и е скандализирала обеществото.

Тя е била класическа красавица-висока, стройна, с прекрасна коса, тъмни очи. Във Виена идват хора с надеждата да зърнат макар и само за миг легендарната хубавица. 

Франц Йосиф, който продължава да я обожава, й поръчва портрет след портрет. Нейните рисувани копия са навсякъде в покоите му - на статив до масата за хранене, по стените, шкафчетата и върху камината. На тях тя е ту с бална рокля и диамантени звезди в косите, ту в костюм за разходка, или пък с разпуснати коси, които стигат до коленете й.

С портретите обаче в един момент се приключва. Поредното доказателство, че тя е била страшно суетна е и факта, че отказва да се снима и да позира за портрети когато навършва 30 години-искала е да остане в историята завинаги млада 

.Когато забелязала, че по лицето й се прокрадват първите издайнически бръчки и, че то не е така гладко и елестично както преди тя започва да носи черни вояли и навсякъде се появява с тях.
    
      

И това ако не е суета-здраве му кажи!
 Австрийската императрица Елизабет Амалия Евгения Вителсбах известна като Сиси била обсебена от манията по собствената си красота. 

Специална фризьорка сресвала косите й всекидневно по няколко часа като всеки паднал косъм се събирал в сребърен съд и бил показван на императрицата. Ако космите били повече, Сиси изливала неудържим гняв върху фризьорката си. 

Поддържането на фигурата с цената на изморителни диети било другото, което непрестанно измъчвало Елизабет. Тя винаги държала килограмите си под 50кг. 

Храната й се състояла главно в портокали, мляко, осолен суров яйчен белтък и понякога сладолед от диви теменужки. Рецептата за него и до днес е запазена марка за имперската сладкарница „Демел”.

На 60 години императрицата среща по особен начин смъртта и напуска този свят. Излизайки от известен хотел в Женева на 10 септември 1898-а придружена от своята придворна дама, тя поема към парахода за Монтрьо. Облечена в черно, покрила лицето си с ветрило и пребиваваща в града под друго име, тя е спокойна. За съжаление не подозира, че точно в този момент към нея се приближава анархистът Луиджи Лукени, който мрази монархистите. Италианецът само с един точен удар забива в сърцето й специално подготвена пила с острие, дълго 8.5 сантиметра. След това избягва, но е уловен и предаден на полицията. Императрицата се изправя, а никой не забелязва пилата, дори на нея и се е сторило, че минувача я е ударил с юмрук. Тя смята, че е крадец, който се е опитал да й вземе часовника. След суматохата продължава по пътя си и се качва на кораба, но й прилошава. Когато лекарите откриват смъртоносното оръжие в гърдите й вече е късно. На ризата й има само капка кръв. 

Интересен е фактът, че докато е на гости на 9 септември, вечерта преди смъртта си, Елизабет казва на своята приятелка Ротшилд: „Бих искала душата ми да излети през мъничка дупчица в сърцето”

.„Нейната мания по красотата и младостта били предвестник на онова, което станало норма век по-късно.”-и това наиситна е така, защото в поведението й откриваме много общо със съврмеенните момичета, които правят много жертви в името на красотата си.
Начинът й на живот е на една истинска модерна жена, жена от бъдещето.



 Най-популярният портет на Сиси е ето този: 

Това е и един от най-известните гоблени-"Принцеса Сиси"-подари ми го баба. Всеки път когато го погледна сякаш се пренасям в други времена. Обожавам го. Който го е шил или го е виждол знае колко е красив.

 

Книгата е наиситна страхотна и я препоръчвам на всеки, който харесва исторически романи или такива, посветени на известни жени-исторически личности. Определено романа се чете на един дъх и държи в напрежение.

 За тези, които не са толкова запознати с вълнуващата история на Сиси –както бях и аз докато не прочетох повече за нея, смятам, че ще се стори интригуващ и интересен. Пък и винаги е хубаво да научим нещо ново, за тази императрица, вълнуваща цяла Европа и за нейната история-тъжна, но и бляскава.
 Това беше за днес от мен! И какво по-хубаво в това мразовито и стwдено време от една интересна книга, прочетена до камината с чаша черевно вино. :)